Плас де Вож
Едно дете тича тича
в градината на Плас де Вож
в градината на света
сред насядалите по тревата
майки и бащи
едно дете тича
блъска се в старците из алеите
сякаш няма пред себе си
цялото време на света
бих искал да узная
кое кара детето да бърза
а старците да кретат
(сякаш имат пред себе си
цялото време на света)
вижда ли се нещо в края на алеята
и защо това ме кара
да забавя крачка
Toutes directions
Една пътна табела в Нормандия
и си казваш – това е,
спасен е светът.
Всички пътища водят навсякъде,
всички пътища водят навсякъде
не само към Рим
не само към смърт.
Разпускане на любовните армии
Тя запали цигара по оня начин,
по който разбираш, че всичко
е вече решено, и каза:
Край, усещам се като армия
в мирновременно положение,
маневри по запуснати ниви,
безплодни учения
все по-далеч от оживени места,
листа, съчки, кал, задни дворове;
като пушач сред отказващи пушенето,
като любовник сред отказали любовта.
О, ти го мислиш отдавна, казах,
звучи като стихотворение.
За мен е оставен финалът, ето:
Аз съм леко ранен,
много леко ранен
и неловко кървящ
в мирновременно положение.
Любовно
Ти си топчето в моята супа
Аз съм квадратчето на покривката
Ти си солницата дето не пуска
Аз съм оцетникът в края на масата
Ти си мушицата винена в него
Аз съм Бьоф Строганов покрай празник
Ти си горчица гор-чи-ца след празника
Не прекалявай с горчицата скъпа
Не прекалявай с горчицата казвам
Аз съм стомахът на твоята язва
Боже на Берлин
на берлинските облаци
и на небето му,
Боже на берлинския вятър,
на берлинския дъжд,
който пада отвесно,
и на мъглите му,
Боже на ранния мрак
през ноември, на неделите
и на празните улици,
Боже на разцъфтелите
минзухари край Халензее
в края на февруари,
Боже на закъснелите
вдовици от Вилмерсдорф
(сини коси и коприна),
оцелели от бомбардировките,
уморени от мира,
в който трябва да се умира,
Боже на сватбените торти
в края на Ку'дам,
на бисквитените младоженци,
ангелчета от белтък,
Боже или Аллах (както ти викат)
на арабските хлябове,
на айрана и дюнера,
Боже на новите турски квартали,
сателитните им антени,
старите турци по пейките—
повече там по-малко тук—
новите евреи на Кройцберг,
Боже на китайките с лалетата,
само 2,50 за десет,
Боже на ширпотребата
(мернах те на Щутгартерплац),
Боже на евтинията,
порцелани сатъри тенджери,
китайски джезвета за турско кафе,
апарати за кръвно, ножове, шалове
и запалки,
Боже, Буда и Шива
на индийските магазини
пред Zoo,
Боже на Александерплац,
окупиран от кранове,
Боже на Стената,
която падна и не падна,
Боже на великия кръговрат
кичът – в история,
историята—в кич,
Боже на Мадона и младенеца,
който лепи афиша й,
но ще пропусне концерта,
Боже на майките и
Боже на новородените,
бебешки Боже,
Боже-бебе,
бъди милостив към нас,
поредните под небето ти.
